Каролайн Криадо-Перес: Домакинският труд да се включи в брутния вътрешен продукт
Каролайн Криадо-Перес е млада бразилска писателка феминистка. Преди две години в книгата си " Невидими дами ", тя предлага домакинският женски труд, обвързван с пране, почистване, готвене и развъждане на деца, да се преизчисли и да се добави при образуването на брутния вътрешен артикул (БВП) на съответната страна. В документалното си произведение тя вкарва голямо количество статистически данни от разнообразни времеви изрезки и от разнообразни страни, с цел да обоснове теорията си, че дамите в този мъжки свят са низвергнати - и финансово, и морално, и политически, и обществено.
Равнопоставени ли са мъжете и дамите в днешния свят? Еднакви ли са критериите, по които се прави оценка техния труд, идентични ли са изискванията, при които работят двата пола, заслужено ли е хилядите часове домакински безвъзмезден труд около фамилията и развъждането на деца да останат погубени за стопанската система и персоналното богатство на дамите?
Основната парадигма в „ Невидими дами " е, че във образуването на Брутният вътрешен продукт непозволено е изключен трудът, който дамата поставя в дома си за осъществяване на отговорностите си като майка и брачна половинка, грижеща се всеки ден освен фамилията да е нахранено, децата – облечени, здрави и с написани домашни, брачният партньор – изпран и изгладен, къщата – чиста и прибрана, само че се грижи доста часове на седмица и за хронично болните си родители, които не работят и надлежно нямат принос в стопанската система на страната.
„ Имаше един главен аспект на производството, който беше изключен и това е приносът на неплатената домакинска работа като готвене, почистване, грижа за деца и заболели възрастни “ - написа Перес. Според авторката отводът на няколко генерации ръководещи икономисти и държавници по целия свят да изискат премерване на неплатените домашен услуги основава огромна празнота както в демографските статистики, по този начин и в визията за една стопанска система, образувана базисно от индикатора Брутният вътрешен продукт.
Авторката счита, че дамите са онеправдани изначално. Заради грижите, които би трябвало да отделят на фамилията, децата и възрастните заболели близки, дамите са принудени да работят на повърхностен работен ден. Но сякаш „ седейки " у дома те правят тежък физически труд. Освен перачки, готвачки, чистачки, санитарки, аниматорки, болногледачки и шофьорки, те са и начални учителки, защото първите знания за света, природата и хората децата научават от предначалното обучение вкъщи - от мама. Перес стига и още по-далеч. Тя твърди, че отпусканите от страната детски надбавки или различен тип обществени помощи се харчат друго, в случай че ги получава мъжът или дамата. Всичко, което получава от страната дамата - отива за къщата и децата, твърди Перес. Докато мъжът харчи тези средства за други неща...
Защо са толкоз малко президентите дами и въобще дамите в политиката, се пита авторката на „ Невидими дами ". Според психолозите обликът на дамата в политиката за гласоподавателите се асоциира със „ студена кучка ", въпреки статистическите данни за свършеното от дамите с власт сочат, че те в множеството случаи извършват предизборните си обещания. Нещо повече - привличането на вложения в образованието и опазването на здравето се отдава доста по-добре на дамите, в сравнение с мъжете.
„ Изнесените обстоятелства надали ще шокират дамите читатели. Вече знаем, че ни заплащат по-малко, че вършим надалеч повече неплатен труд вкъщи, че опашките за нашите пари са по-дълги, че ние сме неизброимите жертви на домашно принуждение. Но все пак е потребно и отрезвяващо да забележим тези обстоятелства по този метод, да имаме цифри, които да дефинират количествено нашата болежка и бедност " - написа в критика на книгата на Перес в The Guardian журналистката Анжела Сайни.
Според Перес дамите във Англия са с 53% по-стресирани по време на работа от мъжете. Всяка трета жена в света няма достъп до безвредни тоалетни. Едва през 2017-а стана известно, че в BBC мъжете на управителни постове получават повече от дамите и това провокира необятни полемики и медиен скандал.
Сайни поддържа Перес в мнението й, че проблемите на дамите в този свят няма да се решат единствено с монтирането на повече улични лампи. Необходимо е да се промени мисленето, отношението и държанието. Има доста фактори, които вършат един човек незабележим в обществото - раса, обществен статус, физически увреждания, необразованост... - всичко друго от средностатистическия бял работещ мъж, счита журналистката.
Равнопоставени ли са мъжете и дамите в днешния свят? Еднакви ли са критериите, по които се прави оценка техния труд, идентични ли са изискванията, при които работят двата пола, заслужено ли е хилядите часове домакински безвъзмезден труд около фамилията и развъждането на деца да останат погубени за стопанската система и персоналното богатство на дамите?
Основната парадигма в „ Невидими дами " е, че във образуването на Брутният вътрешен продукт непозволено е изключен трудът, който дамата поставя в дома си за осъществяване на отговорностите си като майка и брачна половинка, грижеща се всеки ден освен фамилията да е нахранено, децата – облечени, здрави и с написани домашни, брачният партньор – изпран и изгладен, къщата – чиста и прибрана, само че се грижи доста часове на седмица и за хронично болните си родители, които не работят и надлежно нямат принос в стопанската система на страната.
„ Имаше един главен аспект на производството, който беше изключен и това е приносът на неплатената домакинска работа като готвене, почистване, грижа за деца и заболели възрастни “ - написа Перес. Според авторката отводът на няколко генерации ръководещи икономисти и държавници по целия свят да изискат премерване на неплатените домашен услуги основава огромна празнота както в демографските статистики, по този начин и в визията за една стопанска система, образувана базисно от индикатора Брутният вътрешен продукт.
Авторката счита, че дамите са онеправдани изначално. Заради грижите, които би трябвало да отделят на фамилията, децата и възрастните заболели близки, дамите са принудени да работят на повърхностен работен ден. Но сякаш „ седейки " у дома те правят тежък физически труд. Освен перачки, готвачки, чистачки, санитарки, аниматорки, болногледачки и шофьорки, те са и начални учителки, защото първите знания за света, природата и хората децата научават от предначалното обучение вкъщи - от мама. Перес стига и още по-далеч. Тя твърди, че отпусканите от страната детски надбавки или различен тип обществени помощи се харчат друго, в случай че ги получава мъжът или дамата. Всичко, което получава от страната дамата - отива за къщата и децата, твърди Перес. Докато мъжът харчи тези средства за други неща...
Защо са толкоз малко президентите дами и въобще дамите в политиката, се пита авторката на „ Невидими дами ". Според психолозите обликът на дамата в политиката за гласоподавателите се асоциира със „ студена кучка ", въпреки статистическите данни за свършеното от дамите с власт сочат, че те в множеството случаи извършват предизборните си обещания. Нещо повече - привличането на вложения в образованието и опазването на здравето се отдава доста по-добре на дамите, в сравнение с мъжете.
„ Изнесените обстоятелства надали ще шокират дамите читатели. Вече знаем, че ни заплащат по-малко, че вършим надалеч повече неплатен труд вкъщи, че опашките за нашите пари са по-дълги, че ние сме неизброимите жертви на домашно принуждение. Но все пак е потребно и отрезвяващо да забележим тези обстоятелства по този метод, да имаме цифри, които да дефинират количествено нашата болежка и бедност " - написа в критика на книгата на Перес в The Guardian журналистката Анжела Сайни.
Според Перес дамите във Англия са с 53% по-стресирани по време на работа от мъжете. Всяка трета жена в света няма достъп до безвредни тоалетни. Едва през 2017-а стана известно, че в BBC мъжете на управителни постове получават повече от дамите и това провокира необятни полемики и медиен скандал.
Сайни поддържа Перес в мнението й, че проблемите на дамите в този свят няма да се решат единствено с монтирането на повече улични лампи. Необходимо е да се промени мисленето, отношението и държанието. Има доста фактори, които вършат един човек незабележим в обществото - раса, обществен статус, физически увреждания, необразованост... - всичко друго от средностатистическия бял работещ мъж, счита журналистката.
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ